кичиш, мин. св. кичих и кичих, мин. прич. кичил и кичил, несв.
1. Какво/кого. Украсявам с цветя или други предмети; украсявам. Кича стаята с цветя. Кича стаята с картини.
2. Разг. Кого. Клеветя, клепам. Добре, че не знае как го кичат пред шефа му. – кича се.
1. С какво. Слагам цвете или украшение по себе си; гиздя се. Кича се с пръстени.
2. Приписвам си нещо; хваля се с нещо. Кича се с чуждите пари.
