кефът, кефа, само ед., м. Разг.
1. Удоволствие, доволство, спокойствие. Гледам си кефа.
2. Добро настроение. Сега съм на кеф. Не му разваляй кефа с това мърморене.
3. Воля, желание. Не си ми господар на кефа.
? Имам кеф (за нещо). Разг. Имам желание да правя нещо. Днес нямам кеф за работа.
? Става/стане ми кеф. Разг. Прави ми удоволствие.
? Гледай си кефа! Грубо. Не се грижи за мене, гледай себе си!
