кесарят, кесаря, мн. кесари, м. Истор.
1. Във Византия – титла на висш сановник или родственик на императора.
2. Във Византия – император.
прил. кесарев, кесарева, кесарево, мн. кесареви. Божието богу, кесаревото – кесарю.
кесарят, кесаря, мн. кесари, м. Истор.
1. Във Византия – титла на висш сановник или родственик на императора.
2. Във Византия – император.
прил. кесарев, кесарева, кесарево, мн. кесареви. Божието богу, кесаревото – кесарю.