м., само ед. Разг.
1. Печалба, получена без труд. Голям келепир имат от тая продажба.
2. Обикн. с отрицание. Нещо хубаво, печалба. Цял ден работиш за хората, а никакъв келепир за тебе.
прил. келепирджийски, келепирджийска, келепирджийско, мн. келепирджийски.
? Удрям/ударя келепира. Разг. Получавам голяма печалба без труд.