ж., само ед.
1. Спец. В медицината – нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи. Болен от истерия.
2. Прен. Разг. Нервно състояние, в което човек не контролира поведението си. Изпадам в истерия. Довеждам до истерия.
? прил. истеричен, истерична, истерично, мн. истерични. Истерична жена. Истеричен смях.