м., само ед. Истор. Религиозно учение във Византия и България през XIII – XIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване.
? прил. исихастки, исихастка, исихастко, мн. исихастки.
м., само ед. Истор. Религиозно учение във Византия и България през XIII – XIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване.
? прил. исихастки, исихастка, исихастко, мн. исихастки.