ж., само ед.
1. Спец. Във физиката – свойство на телата да запазват състоянието си на покой или движение, докато външна сила не промени това състояние.
2. Прен. Продължаващо влияние на причини, сили и др. Действам по инерция. По инерция още се събуждам рано.
3. Прен. Неподвижност, бездействие. Обхванала ме е инерция, нищо не ми се върши.