м., само ед. Разг.
1. Твърдоглавие, безсмислено упорство. Гладна е, но от инат не яде. Инатът не му позволява да се извини.
2. Като прил., неизм. Който е твърдоглав, безсмислено упорит. Няма да се съгласи, той е инат човек. Инат човек е, и да е виновен, няма да си признае.
? Правя на инат. Правя нарочно, без причина или смисъл.
? Продавам инати. Проявявам инат.