мн. императиви, (два) императива, м.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката – повелително наклонение. Глаголът е в императив.
? прил. императивен, императивна, императивно, мн. императивни.
мн. императиви, (два) императива, м.
1. Категорично искане, заповед. Работи само с императиви.
2. Спец. Само ед. В граматиката – повелително наклонение. Глаголът е в императив.
? прил. императивен, императивна, императивно, мн. императивни.