изтънчена, изтънчено, мн. изтънчени, прил.
1. Който е фин, изящен, изискан. Изтънчена външност. Изтънчени маниери.
2. Който е направен с вещина, майсторство; изискан. Майстор на изтънчени дърворезби. Изтънчени ястия.
3. За мъчение – който е коварен, особено жесток.