м., само ед.
1. Посоката, откъдето изгрява слънцето. На изток зазоряваше. Тръгнахме на изток.
2. Страните от Източна Европа по отношение на Западна Европа или страните от Източна Европа и Азия по отношение на Западна Европа.
? прил. източен, източна, източно, мн. източни.