изриваш, несв. и изрина, св.
1. Какво. Рина всичко отнякъде. Изринах снега от терасата. Изринах пътеката.
2. Прен. Разг. Пренебр. Кого. Изгонвам, изритвам. Изринаха го от поста му. – изривам се/изрина се.
1. Разг. Пренебр. Махам се отнякъде. Дано се изринат вече, че да си гледам работата.
2. Разг. Изпълвам пространство. Всички бяха се изринали да гледат.
3. Покривам се с пъпки или петна при заболяване. Изринало се от шарка.
