изприказваш несв. и изприкажа, св.; какво. Изказвам, разказвам много. Колко приказки изприказвах, но тя не ме послуша. – изприказвам се/изприкажа се.
1. Разказвам, изказвам всичко, което имам за казване.
2. Уморявам се, отегчавам се да приказвам едно и също, да съветвам, да внушавам. Аз вече се изприказвах, сега и говори ти.