мн. изповедници, м.
1. Духовник, който приема изповед.
2. Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли. Бях техен изповедник, преди да се оженят.
мн. изповедници, м.
1. Духовник, който приема изповед.
2. Прен. Лице, пред което се изказват съкровени чувства и мисли. Бях техен изповедник, преди да се оженят.