изплакваш, несв. и изплача, св.
1. Надавам кратък плач. Детето изплака в съня си.
2. Какво. Плача или се оплаквам докрай. Изплаках сълзите си. Изплаквам мъката си. – изплаквам се/изплача се.
1. Плача или се оплаквам до насита. Изплака се в стаята си. Изплачи се пред мене!
2. След дълго плакане не мога да плача.
? Изплаквам/изплача си очите. Разг. Плача много дълго време.