мн. изненади, ж.
1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада – беше пристигнал брат ми от Америка.
2. Учудване от нещо внезапно, неочаквано. Извика от изненада.
мн. изненади, ж.
1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада – беше пристигнал брат ми от Америка.
2. Учудване от нещо внезапно, неочаквано. Извика от изненада.