изменчива, изменчиво, мн. изменчиви, прил.
1. Който се променя. Изменчива съдба.
2. Който е податлив на изменения; непостоянен. Изменчив характер.
? същ. изменчивост, изменчивостта, ж.
изменчива, изменчиво, мн. изменчиви, прил.
1. Който се променя. Изменчива съдба.
2. Който е податлив на изменения; непостоянен. Изменчив характер.
? същ. изменчивост, изменчивостта, ж.