мн. издънки, ж.
1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки.
2. Потомък, наследник. Той е издънка на богата фамилия.
3. Прен. Разг. Компрометиране, провал в нещо. Всичко мина без големи издънки.
мн. издънки, ж.
1. Младо стъбло, покарало от корените на дърво. Около липата имаше много издънки.
2. Потомък, наследник. Той е издънка на богата фамилия.
3. Прен. Разг. Компрометиране, провал в нещо. Всичко мина без големи издънки.