издишаш, несв.
1. За нещо, пълно с въздух под налягане – изпускам въздух през отвор. Гумата издиша.
2. Прен. Разг. За предмет или човек, който е бил добър, силен, стабилен – вече не съм така добър. Старият вече издиша, не помни всичко.
? същ. издишане, ср.