извикваш, несв. и извикам, св.
1. Издавам кратък вик или кратка реплика с висок глас. В тишината извика кратко птица. Здравей! – извика мъжът.
2. Кого/на кого. Виквам по име, за да се отзове или да дойде; призовавам, каня. – Иване! – извика му тя. Извикаха го при директора. Извикаха ни на сватба.
3. Прен. Какво. Предизвиквам, пораждам. Тази случка извика у мене тъга.