зъбът, зъба, мн. зъби, (два) зъба, м.
1. Костно образувание, орган в устата на хора и животни, с помощта на чиято съвкупност се отхапва и сдъвква храната. Отхапа ябълката със зъби.
2. Всеки елемент от редицата остри части на трион, гребен и под.; зъбец.
3. Всеки издаден напред остър елемент.
? Имам зъб (на някого). Искам да отмъстя.
? Въоръжен до зъби. Много въоръжен.
? Точа си зъбите (за нещо). Очаквам, настройвам се да ям или да получа нещо обичано или желано.
