злакът, злака, само ед., м. Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва. Място, потънало в злак.
? прил. злачен, злачна, злачно, мн. злачни. Злачни широти.
злакът, злака, само ед., м. Буйна, сочна зеленина, която покрива, изпълва. Място, потънало в злак.
? прил. злачен, злачна, злачно, мн. злачни. Злачни широти.