звярът, звяра, мн. зверове, (два) звяра, м.
1. Диво, обикн. хищно животно. Вълкът е звяр.
2. Прен. Злобен, жесток човек. Спуснаха се да колят и палят като зверове.
? същ. умал. зверче, мн. зверчета, ср.
звярът, звяра, мн. зверове, (два) звяра, м.
1. Диво, обикн. хищно животно. Вълкът е звяр.
2. Прен. Злобен, жесток човек. Спуснаха се да колят и палят като зверове.
? същ. умал. зверче, мн. зверчета, ср.