звъниш, мин. св. звъних, мин. прич. звънил, несв. и звънна3, св.
1. Правя нещо да издава звън. Звъних дълго на вратата.
2. На кого. Обаждам се по телефона. Звъних му вчера.
звъниш, мин. св. звъних, мин. прич. звънил, несв. и звънна3, св.
1. Правя нещо да издава звън. Звъних дълго на вратата.
2. На кого. Обаждам се по телефона. Звъних му вчера.