зашеметяваш, несв. и зашеметя, св.; кого. Предизвиквам виене на свят, замайване или загуба на съзнание с удар, алкохол, силни преживявания и под. Падането го зашемети. Виното го зашемети. – зашеметявам се/зашеметя се. Изпитвам замайване от удар, алкохол, силни преживявания и под.