затънтена, затънтено, мн. затънтени, прил.
1. Който е далече от център; пуст, безлюден. Затънтен край.
2. Който е сложен в тайно, дълбоко място; забутан.
затънтена, затънтено, мн. затънтени, прил.
1. Който е далече от център; пуст, безлюден. Затънтен край.
2. Който е сложен в тайно, дълбоко място; забутан.