ср., само ед.
1. Временно затихване на всичко шумно и динамично (буря, вятър; шум, глъчка; спор; на бой, война и др. ). Настъпи затишие на вятъра. През нощта имаше затишие на боевете.
? Затишие пред буря. Затихване, когато се очаква нещо да избухне, да се разрази.