мн. засечки, ж.
1. Запъване на огнестрелно оръжие при опит за изстрел, спиране на машина поради повреда; заяждане. Реши да стреля, но пистолетът му направи засечка.
2. Прен. Запъване, спиране при говор, задръжка на мисълта. На изпита направих засечка.
3. Прен. Разг. Внезапно спиране на работа, дело; задържане. Стана засечка в сделката, трябва да изчакаме.