закрепостяваш, несв. и закрепостя, св.
1. Истор. Кого. Правя крепостен.
2. Прен. Кого. Правя привързан към едно място, несвободен, зависим. Хубавият апартамент ги закрепости в малкия град. – закрепостявам се/закрепостя се. Ставам прикован към земя, град, село и др.; засядам.
? прил. закрепостен, закрепостена, закрепостено, мн. закрепостени.