завиваш, несв. и завия2, св. Най-често за куче, вълк – започвам да издавам проточен продължителен звук (при страх, ужас, глад); за човек – при силна мъка.
? Завивам/завия като на умряло. Заплаквам много силно, сърцераздирателно, обикн. без сериозна причина. Какво си завила като на умряло, не е толкова страшно.