мн. ечемици, (два) ечемика, м.
1. Само ед. Житно растение с плод на зърна в класове, което се използва за фураж, храна и др.
2. Разг. Възпаление на клепача.
? прил. ечемичен, ечемичена, ечемичено, мн. ечемичени (в 1 знач. ).
мн. ечемици, (два) ечемика, м.
1. Само ед. Житно растение с плод на зърна в класове, което се използва за фураж, храна и др.
2. Разг. Възпаление на клепача.
? прил. ечемичен, ечемичена, ечемичено, мн. ечемичени (в 1 знач. ).