ехтиш, мин. св. ехтях, мин. прич. ехтял, несв.
1. Звуча силно и се разнасям наоколо продължително. Камбаните ехтят.
2. За помещение, пространство – кънтя. Планината ехти. Залата ехти от викове и ръкопляскания.
? същ. ехтене, ср.
ехтиш, мин. св. ехтях, мин. прич. ехтял, несв.
1. Звуча силно и се разнасям наоколо продължително. Камбаните ехтят.
2. За помещение, пространство – кънтя. Планината ехти. Залата ехти от викове и ръкопляскания.
? същ. ехтене, ср.