еднообразна, еднообразно, мн. еднообразни, прил. Винаги или навсякъде един и същ. Еднообразна обстановка. Еднообразен живот. Еднообразна музика.
? нареч. еднообразно.
? същ. еднообразие, ср. Еднообразието на дните я убиваше.
еднообразна, еднообразно, мн. еднообразни, прил. Винаги или навсякъде един и същ. Еднообразна обстановка. Еднообразен живот. Еднообразна музика.
? нареч. еднообразно.
? същ. еднообразие, ср. Еднообразието на дните я убиваше.