единична, единично, мн. единични, прил. Само по/от един, единствен, отделен, самостоятелен, изолиран. В единични случаи. Единичен екземпляр. Единичен прозорец. Единична стая. Единични изстрели.
? същ. единичност, единичността, ж.
единична, единично, мн. единични, прил. Само по/от един, единствен, отделен, самостоятелен, изолиран. В единични случаи. Единичен екземпляр. Единичен прозорец. Единична стая. Единични изстрели.
? същ. единичност, единичността, ж.