дъхава, дъхаво, мн. дъхави, прил. Който има приятен дъх (във 2 знач. ); миризлив, ароматен. Дъхави теменужки.
? същ. дъхавост, дъхавостта, ж.
дъхава, дъхаво, мн. дъхави, прил. Който има приятен дъх (във 2 знач. ); миризлив, ароматен. Дъхави теменужки.
? същ. дъхавост, дъхавостта, ж.