мн. дъна, ср.
1. Твърда земя под водоизточник. Дъно на море.
2. Долната, най-дълбока част на съд, вместилище или на предмет с вдлъбната форма. Дъно на тенджера. Дъно на чанта. Дъно на кораб. Дъно на шапка.
3. Част от панталони, потури, която покрива седалището.
4. Най-отдалеченото от входа място в помещение, къща и др. В дъното на стаята.
5. Прен. Най-низше, най-принизено положение в обществото.
? До дъно. Изцяло, докрай.
? Стоя/съм в дъното (на нещо). Причина съм, подстрекател съм да се извърши нещо.
