дукът, дука, мн. дукове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания – благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, което я носи.
дукът, дука, мн. дукове, м. Истор. Във Франция, Италия, Испания – благородническа титла, най-висока след принц, както и лицето, което я носи.