мн. дръвници, (два) дръвника, м.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.
мн. дръвници, (два) дръвника, м.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.