дробиш, мин. св. дробих, мин. прич. дробил, несв.; какво.
1. Разделям на малки, дребни парчета (обикн. с неправилна форма). Дробя хляб.
2. Разг. Разделям на малки части. Дробя имот. – дробя се. Ставам на малки, дребни парчета. Хлябът се дроби.
? Каквото съм дробил, това ще сърбам. Ще получа съответстващото на действията ми, което обикн. е неприятно.