нареч. и съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва границата, предела от действието на главното изречение.
нареч. и съюз. За въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение, което посочва границата, предела от действието на главното изречение.