добродушна, добродушно, мн. добродушни, прил.
1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек.
2. Който изразява, проявява приятен, благ характер. Добродушна усмивка.
? същ. добродушност, добродушността, ж.
добродушна, добродушно, мн. добродушни, прил.
1. Който е с приятен, благ характер, с добра душа. Добродушен човек.
2. Който изразява, проявява приятен, благ характер. Добродушна усмивка.
? същ. добродушност, добродушността, ж.