мн. дистрибуции, ж. Спец. В езикознанието – съвкупност от всички обкръжения, в които може да се срещне дадена езикова единица, като се противопоставя на случаите, в които употребата и е невъзможна.
? прил. дистрибутивен, дистрибутивна, дистрибутивно, мн. дистрибутивни.