мн. дисонанси, (два) дисонанса, м.
1. Спец. В музиката – нехармонично съчетаване на музикални тонове.
2. Спец. В литературата – непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат.
3. Прен. Липса на съгласуваност, на съответствие; противоречие.
мн. дисонанси, (два) дисонанса, м.
1. Спец. В музиката – нехармонично съчетаване на музикални тонове.
2. Спец. В литературата – непълна рима, при която ударените гласни не съвпадат.
3. Прен. Липса на съгласуваност, на съответствие; противоречие.