диплиш, мин. св. диплих и диплих, мин. прич. диплил и диплил, несв.
1. Правя на дипли.
2. Какво. Сгъвам, прегъвам. Дипля изпраните дрехи.
3. За планинско възвишение – образувам дипли. – дипля се.
1. Ставам на дипли; гъна се. Роклята и се диплеше при всеки полъх на вятъра.
2. За планинско възвишение – простирам се под формата на дипли. Планината се диплеше нататък, покрита с гъсти гори.
