ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието – съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план.
2. Историческа последователност в развитието на езиковите факти.
? прил. диахроничен, диахронична, диахронично, мн. диахронични.
ж., само ед. Спец.
1. В езикознанието – съвкупност от методи за изучаване на езиковите факти в исторически план.
2. Историческа последователност в развитието на езиковите факти.
? прил. диахроничен, диахронична, диахронично, мн. диахронични.