мн. джуки, ж. Диал. Устна.
? Правя джуки.
1. Каня някого без желание, насила.
2. Готвя се да заплача.
? Подлагам джука. Каня се да заплача.
? Прехапвам си джуката. Силно се изненадвам или изплашвам.
мн. джуки, ж. Диал. Устна.
? Правя джуки.
1. Каня някого без желание, насила.
2. Готвя се да заплача.
? Подлагам джука. Каня се да заплача.
? Прехапвам си джуката. Силно се изненадвам или изплашвам.