съюз. Разг.
1. Въвежда подчинени обстоятелствени, допълнителни, определителни или подложни изречения; че. Той не знае, дето сме пътували миналата седмица. Лошо е, дето трябва да крием.
2. Въвежда вметнати конструкции: дето казват, дето има една дума и др.