мн. делитби, ж.
1. Поделяне на имущество; делба.
2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение.
? прил. делитбен, делитбена, делитбено, мн. делитбени. Делитбен признак.
мн. делитби, ж.
1. Поделяне на имущество; делба.
2. Класификация въз основа на общи признаци; разпределение.
? прил. делитбен, делитбена, делитбено, мн. делитбени. Делитбен признак.