действителна, действително, мн. действителни, прил.
1. Който съществува в действителността; реален, истински. Действителен свят.
2. Който е в сила; валиден. Действителни бюлетини.
3. Спец. В граматиката – който показва, че действието се извършва от глаголното лице; деятелен. Действителен залог.
? същ. действителност, действителността, ж. Съвременна действителност.
? В действителност. Както е наистина, действително.
