двояка, двояко, мн. двояки, прил.
1. Който може да се прояви в две форми, в два вида. Двояко ударение.
2. Който има противоречив характер, двойствен. Двояк смисъл.
? същ. двоякост, двоякостта, ж.
двояка, двояко, мн. двояки, прил.
1. Който може да се прояви в две форми, в два вида. Двояко ударение.
2. Който има противоречив характер, двойствен. Двояк смисъл.
? същ. двоякост, двоякостта, ж.